Днес се навършват 125 години от раждането на Асен Йорданов. Но кой е той?
Невъзможно е да си представим съвременната авиация без Асен Йорданов. Малко българи обаче знаят, че той е пионер на авиацията, летец-изтребител, авиоконструктор на “Боинг”.
Още приживе неговите заслуги са признати. Името му е вписано в Книгата за почетни граждани на Ню Йорк, портретът му е изложен в “Залата на Славните” в нюйоркското летище „Ла Гуардия”. В Ер Спейс Музеум са изложени неговите вещи и личен архив.
Асен Христов Йорданов е роден на 2 септември 1896 година в София. Още от малък проявява голям интерес към техниката, механиката, физиката и като повечето малки деца – хвърчилата.
Заедно с баща си посещава технически изложби и музеи в Италия, Швейцария и Франция. Изпратен е да учи в Гренобъл, но постъпва в училище за пилоти в Париж.
Асен конструира първият си самолет, когато е едва на 15 години, като тази новина успява да стигне до заглавията на вестниците.
По време на Балканската война Асен е в София, взема колата на баща си и заминава като доброволец. Постъпва като механик в аеропланното отделение край Свиленград.
В отделението си, Асен активно работел по построяването на първия български самолет. Успява през лятото на 1915 година, машината се казва “Еспрес”. Министерството на войната признава машината за негово изобретение, а Асен за изобретател. От тогава датата 10 август 1915 година се счита за начало на българското самолетострене.
През Първата световна война му поверяват боен самолет, с който участва в десетки въздушни боеве. За проявената изключителна смелост е награден с орден за храброст.
Потъпкали всички принципи за международна справедливост за самоопределение на народите, „миротворците” налагат с Ньойския диктат жестоки санкции на България. Забранено е тя да има авиация, самолетите й са унищожени, а личният състав е уволнен. Това отрязва крилата на летеца и конструктора Асен Йорданов.
Той заминава за САЩ, където е обявен конкурс за обиколка на земята със самолет, за победителите е предвидена награда от един милион долара. За съжаление конкурсът не се състои, защото нямало достатъчно участници, но с разрешение на правителството Йорданов остава в САЩ.
Става летец-изпитател и продължава да учи аероинженерство, химия, физика и радиоинженерство. Не след дълго е назначен за главен конструктор в компанията, за която работел.
Бил член на конструкторските екипи на няколко фирми, включително небеизвестните Боинг, той конструира няколко различни модели самолети за “Боинг”, гордостта на американското авиоинженерство.
През 1941-ва година основава “Джорданов авиейшън къмпани” и “Джорданов електроникс”, ателиетата му заемат 4 етажа в сграда, която се намира в центъра на Ню Йорк. Дейността на компаниите му е била главно с военното министерство на САЩ, а труда му е бил секретен.
Той открива свое авиационно училище, което за кратко се превръща в най-авторитентната школа за пилоти в цяла Америка.
Трудовете на Йорданов са като библия за 100-те хиляди пилоти на САЩ по онова време.
Лично Нийл Армстронг, първият човек, стъпил за луната пише, за Йорданов: „От него както аз, така и всички американски летци сме се учили на авиация.”
